Рождената дата на читалище "Просвета" е 13.02.1927г. В 10 часа, след черковната служба, група млади хора, организирани от проф. Калайджиев и д-р Чакъров, един от първите изявени интелектуалци на квартала, провеждат събрание и учредяват културно-просветното дружество-читалище.

    На 18.03 е избрано първото читалищно настоятелство с председател Петър Георгиев, а на 21.03 е приет първия бюджет и читалището започва да пише своята книга, в която няма празна страница 75 години. На 19.06, с направата на кръгъл печат "Сесъ севмеско народно читалище "Просвета" Варна 1927г." и дарителско абониране на 19 вестника, то се изпълва и със съдържание. Започва активна дейност и затова говорят два факта: учредяване на просветна и увеселителна комисии с богати и разнообразни програми и фонд "Постройка на читалищно здание" /в началото то е приютено в кафенето на Коста Калудов/.

    1930г. е важна в историята на читалището. Варненският общински съвет отпуска безвъзмездно място за читалищен дом, а от представления, вечеринки, дарения и помощи във фонда са набрани 100000лв.

    На 31.12.1930г. читалището организира първата новогодишна вечеринка, превърнала се в традиция до 1944г., в програмата на която виждаме изпълнения като концертно рисуване, соло-пеене и соло-флейта, декламация, мелодекламация, хумореска и сценка. В навечерието на 1935г. след създаване на театрална трупа, ръководена от актьора от Варненския драматичен театър Тодор Коларов, на новогодишната вечеринка се представя и първата постановка - пиесата "Милионер". Усилено следващите години читалищните дейци събират средства и материали за построяване на читалищната сграда. В бюджета за 1932г. във фонда "Постройка на читалищна сграда" е отбелязана сумата 159700лв. Предвидено е отпечатване на марки на обща стойност 100000лв. "За събиране на средства за строителство на читалището". За съжаление през мястото, дадено с протокол от Градски общински съвет и определено за читалището, през 1934г. е прокарана улица. Кампанията започва от начало, за да приключи с резултат - построяване на първата читалищна сграда, която е открита със скромно тържество през 1938г.

    Годините около втората световна война и деветосептемврийските събития 1944г. временно намаляват оживената читалищна дейност, но не я прекъсват. В тези години театралната трупа към читалището, която е най-действена, представя богат афиш от пиеси: "Неразделни", "Майстори", "Под чехъл", "Бащи и синове", "Върху плаващия лед", "Пленникът от Трикери". В своята статия "Културен живот в кв. "Аспарухово"", вестник "Черно море" през месец март 1940г. пише: "…. Твърде малкият салон се оказа тесен да побере публиката при всяко представление…. Въпреки техническите пречки, това което дадоха артистите надминава очакванията на една любителска трупа….. Да се накара публиката да страда и да плаче заедно с героя, това далеч надминава максимума на любителя - артист. А Стоян Гочев прикова публиката с играта си...".

    Непрекъснато се обновява книжния фонд. Интерес се проявява към организираните от читалището пролетни и летни излети до близките местности "Гюндюза", "Пейнерджика" /дн. "Боровец"/. В тях участват аспаруховци в различна възраст и с най-различни професии. Изнасят се беседи на различна тематика и кратки литературно - музикални програми.

    Нови интересни инициативи читалищното настоятелство осъществява през 40^-те години.
      1946г. - приема в читалището младежки спортен клуб "Септември"
      1947г. - наема кино "Балкан". Създава нова трупа любителско творчество - хор по школувано пеене.

    През 1957г. - годината на 30 годишнината, която се чества много тържествено започва строежът на нова сграда с библиотека и киносалон на "най-лично място" - централния площад на квартала. С преместването си в новата, настоящата сграда през 1960г. читалище "Просвета" изгражда свой образ и авторитет на водещ, традиционен, културен център на район "Аспарухово".